Джъстин Бийбър (Justin Bieber) - Биография
Джъстин Бийбър (Justin Drew Bieber) е роден на 1 март 1994 вКанада, Стратфорд, Онтарио. Стратфорд е малък град (35 000 души) и се намира сравнително близо до САЩ. Както споделя самия Джъстин – когато се е родил, майка му и баща му са били все още тийнеджъри. Баща му се е опитвал и е полагал всички усилия, за да се справи с отговорността си на възрастен и родител, но определено му е било много трудно. Това става причина да се раздели с майка му, когато Джъстин е само на 10 месеца. Баща му започва работа по строителни обекти извън града, но въпреки раздялата е запазил връзката си със Джъстин и е оказал голямо влияние, както върху живота му, така и върху неговата музика. Майка му, както споделя самия Джъстин „си е скъсвала задника от работа”, за да имат покрив над главата си. Живеели са в общинско жилище и не са разполагали с никакви удобства, но въпреки това той й се възхищава за това, че се е поучила от грешките си, успяла е да подреди живота си и да му осигури добри възможности. Давала му е свобода, но е изисквала от него дисциплина и да постъпва правилно и не на последно място да отделя място в живота си за вярата в Бог. Докато майка му е на работа Джъстин прекарва много от времето с баба си и дядо си. От две годишна възраст е започнал да „усеща” ритъма на музиката. Барабани по всичко което му попадне – тенджери, тигани, лъжици и..., за да спаси мебелите и посудата си, майка му купува малък детски барабан и той не спира да блъска по него, докато както откровено споделя „хората не забелязаха, че ритъма ми не струва”. В църквата, в която ходи с майка си е имало съвременен хор, пиано, барабани.... Там на 4-5 – та си година се среща за първи път с истински музикални инструменти – опитва да барабани по барабаните и използва юмруците си за пианото. В изблик на искреност Джъстин споделя и дава съвет „ Не се отказвайте от нещата по които сте запалени, само защото не сте достатъчно добри.... Ако вършим нещата само които можем добре, как ще научим нещо ново? Колко възможности могат да бъдат пропуснати от страх да не ни вземат за неудачници” Все пак думкането по барабаните не остава незабелязано от музикантите и те решават да му подарят истински комплект барабани. За целта организират благотворителен концерт в един от местните барове и събират дарения. Джъстин просто „се е побъркал” от радост след като е получил подаръка си. Първото му излизане на сцена е същата година, на концерта за местния панаир. Предвид размерите си Джъстин изобщо не се е виждал зад барабаните и това объркало водещия, които решил да изчака, докато барабаниста заеме мястото си. Наложило се Джъстин да използва барабаните, за да подсети водещия, че барабаниста е на мястото си. Коментара му към публиката е „Няма да повярвате, зад барабаните седи един дребосък, нахлупил шапка с козирката назад”. Джъстин продължава да се занимава с барабаните и както споделя „става все по добър”. На 6 години започва да посещава католическото училище в Стратфорд. В училище усвоява много добре френския език. На 8 години започва да играе училищен хокей. В отбора намира и най-добрите си приятели – Чаз Сомъс и Райън Бътлър. След училище „продължава музикалното си образование” на барабаните и чрез радиото. Майка му не може да си позволи да плаща за музикални уроци. Започва да се учи да свири и на китара. Голямо предизвикателство е било да не се откаже след първите 30 минути. Оказва се, че струните предизвикват пришки и мехури по нетренираните пръсти. Не може да „чете” ноти, но чувства музиката и на този етап и това се оказва достатъчно. На 9 години, вече е усвоил достатъчно свиренето на китара и с помоща на баща си, който също свири на китара научава да свири някой от най-известните парчета. Когато е на 12 години се премества в държавната прогимназия в Стратфорд. Там са и неговите приятели. На тази възраст започва да „забелязва” и да проявява интерес към момичетата. Правилото на Джъстин – „част от успеха с противоположния пол се свежда до едно просто правило - недей да бъдеш кретен”. Започва да играе и баскетбол, но.. ръста му определено е пречка. През свободното си време кара скейтборд. През 2007 година решава да се „пробва” в местен конкурс за таланти. Голямата награда е микрофон и няколко часа в местното музикално студио. Правилата на конкурса са следните: участват деца на възраст между 12 и 18 години, като има няколко елиминационни кръга. Джъстин успява да преодолее всички кръгове, въпреки, че много от участниците са по-големи и имат професионална подготовка, и... достига финала. Там обявяват само името на победителя, но по-късно научава, че се е класирал трети. Дори и третото място е голям успех за малкия Джъстин, който се явява на този конкурс без предварителна подготовка и само със самородния си талант, въпреки, че неговото желание е да... бъде първи. Но за пръв път на тази сцена забелязва, че....момичетата го забелязват. Няколко дни след края на конкурса Джъстин иска да отиде на голф игрището, но... няма пари. Решава да си ги набави катоуличен музикант. По това време се провежда Шекспировия фестивал и в града има много гости и туристи. Споделя идеята си с майка си, но тя категорично отказва да го пусне сам и се разбират дядо му да бъде в колата на отсрещната страна на улицата. Джъстин вади китарата от калъфа с надеждата да „изкара” 20 долара, но се оказва, че за няколко часа е събрал 200. След като се прибира в къщи споделя с майка си идеята да продължи да свири на улицата, за да отидат на почивка и да видят Дисни. Продължава да свири на улицата, но винаги под надзора на майка си или дядо си. Както споделя Джъстин – музикалния му репертоар е доста голям и включва различни стилове музика. От R&B до кънтри, поп, хеви метъл и църковна музика. Тъй като голяма част от туристите са носели видеокамери, много видеоклипове с негови изпълнения се оказват в YouTube. След като разбира за тях, Джъстин решава да ги види и случайно попада наизпълнението си в Стратфорд стар. Учудва се много от броя посещения на видеото и многото коментари. Тогава започват и обажданията по телефона с предложения от различни менаджери и продуценти. Майка му е скептично настроена, защото смята, че става въпрос за мошеници и... може би е била права. Един ден обаче майка му получава обаждане от училищния инспекторат. Казват й, че някакъв с име Скутър Браун е питал за Джъстин. Дават й номера на Скутър, но тя така и не се обажда, смятайки, че това е поредния измамник. Скутър обаче не се отказва и търси всякакви начини, за да се свърже с тях, включително и чрез техни познати. Казва, че само иска да бъде изслушан и ако не приемат предложението му, повече няма да ги безпокои. Майката на Джъстин предварително „проучва” Скутър и иска от него информация с кого работи в момента. Скутър и обяснява, че последно е сключил договор с Ашър Рот. Представя допълнителни препоръки, но едва след продължителен разговор относно семейството и духовните ценности е „одобрен” и му разрешава да говори с Джъстин. Скутър им предлага да отидат в Атланта и те решават да се възползват от тази възможност, като отлагат пътуването до Дисни. За пръв път се качват в самолет и през есента на 2007 година отиват в Атланта. Скутър ги посреща на летището и отиват до музикалното студио на Джърмейн Дюпри. Там Джъстин за пръв път среща Ъшър. Първото отиване до Атланта е по-скоро информативно. След него решават да продължат с качването на клипове в YouTube и... да трупат точки и популярност. В началото на 2008 година записват и качват в YouTube песентаWith You. Само за месец клипа достига 1000000 посещения. Въпреки успеха в YouTube на Скутър му е трудно да убеди хората в музикалната индустрия, че Джъстин е новата изгряваща звезда, защото.... никой до сега не е пробивал по този начин. В училище започват злобни подхвърляния от рода на „Щом си толкова известен защо не си в MTV или на обяд с Майкъл Джексън”. Джъстин споделя на Скутър, че в училише го вземат за неудачник. Скутър му обяснява, че завиждат, защото Джъстин има в какво да вярва. Казва му, че те са избрали негативен свят в който да живеят, а той е избрал своя свят да бъде позитивен. Успокоява го, че въпреки трудностите ще успеят. Скутър успява да убеди Ъшър и Тимбърлейк да прегледат видеоклиповете в YouTube. След това и двамата искат да се срещнат с Джъстин. Джъстин и майка му отново летят до Атланта, за да се срещнат с Ъшър и Тимбърлейк. Джъстин все още не е навършил 14 години. След проведените срещи Джъстин и майка му решават да се доверят на Ъшър. Скутър и Ъшър стават съдружници и организират прослушване в „Айлънд Джеф Джем”. В момента не им дават никакъв отговор и Джъстин заедно с майка си се връщат в Стратфорд. По-късно получават радостната новина, че музикалната компания ще сключи договор с Джъстин. Джъстин и майка му отново летят за Атланта и подписват договора. След това отново се връщат в Канада. Изминава още едно лято докато Джъстин продължава да свири на китарата си пред Ейвън Театър. Започва девети клас, докато майка му се опитва да осигури всички документи необходими за преместването им в САЩ. През това време Скутър им търси подходящо жилище, близо да къщата на Ъшър. След пристигането им в САЩ е нужно да обзаведат къщата с мебели и други домакински уреди. Тук помощ оказва отново Скутър, който „услужва” с кредитната си карта. Джъстин записва първия си сингъл „Common Denominator” без да разполага с предварителен бюджет, но се оказва, че е много трудно да го пуснат на пазара. Т.н. Мама Жан поканва Джъстин да пее в Eddie`s Attic и там той изпява песента „Common Denominator”. Скутър изпраща песента на Ъшър и звукозаписната компания, като ги приканва да започнат записи. Решават да издадат два албума - My World и My World 2.0. През 2009 година Скутър убеждава звукозаписната компания да застане зад тях по подобаващ начин. Договарят и издаването на видеоклип с „One Time”. Видеото достига до второто място в iTunes изпреварвайки много известни изпълнители. Същата година излизат първите четири сингъла, но радиостанциите, робувайки на остарелите схващания от миналото не им обръщат внимание, тъй като Джъстин не е минал по пътя на останалите изпълнители. Напускат Атланта и започват да обикалят по радиостанциите на Северна Америка само с акустична китара. Ходят навсякъде където ги канят и свирят безплатно на много места. Почитателите ги следват навсякъде където отидат – в радиостанция или някой мол. От първият албум My World са продадени за 5 седмици 900000 броя. Този факт преборва остарелите схващания и доказва популярността на Джъстин Бийбър по един безспорен начин. Песните превземат класациите в Канада. През месец ноември 2009 година Джъстин е поканен като подгряващ изпълнител на концерта на Тейлър Суифт на стадион „Уембли” в Лондон. Както признава Джъстин – това е най-голямата публика пред която е излизал до момента – 12000 души. Преди края на изпълнението Джъстин чупи крака си, но въпреки това довършва песента си. В края на същата година е поканен да пее на коледния концерт във Вашингтон пред президента Обама. Там изпява песента “Someday at Christmas”. В началото на 2010 година Джъстин е номиниран за наградата Much Music Video Awards. Печели наградите за любим нов изпълнител и за любимо видео. На американските музикални награди 2010 година печели и в четирите категории в които е номиниран. През месец август 2011 година Джъстин спечели наградата на MTV за най-добър видеоклип при мъжете с "U Smile". В момента се очаква новия му благотворителен албум за Коледа, за който отсега казват, че може би ще е най-добрият от издадените до сега албуми.
В изблик на откровеност и аз ще дам един съвет на тези, които завиждат и „мразят” Джъстин. Можете „благородно” да завиждате на човек, който е получил нещо без да положи никакви усилия (наготово), според произхода си (родил се е принц). Можете „благородно” да завиждате на човек улучил джакпота от лотарията – имал е късмет, за разлика от вас, НО не можете за завиждате и да мразите едно обикновено момче, което с много упоритост и труд е следвало мечтите си, за да стигне до там, където е в момента. Както казва самия Джъстин „Най-недоволните от живота си, ще се надяват да се препънеш и да разбиеш главата си”, а Скутър Браун допълва, че лошото отношение говори за тях самите (мразещите), а не за теб. Примера на Джъстин Бийбър, само може да ви окуражи и да ви мотивира и вие да следвате мечтите си и „никога да не казвате НИКОГА”
